Понякога толкова силно се устремяваме към някои свои желания, към материални придобивки, към успех в работата, към това да разрешаваме проблеми в ежедневието, че забравяме колко сме щастливи. Щастливи с това, което имаме, а не с това което нямаме, но към което се стремим.
Тази сутрин бях сама. Съвсем сама. Мислех си, че ще се почувствам самотна. Но не стана така. Сутринта беше изумително спокойна - успях да отговора на всички писма, чиито отговори бях отлагала; да изпия перфектната мързелива чаша кафе; да прочета цяла глава от хубава книга на Робин Шарма; да остана под душа по-дълго от друга сутрин... В момента в който осъзнах, че не съм самотна, разбрах че всъщност отдавна копнея за такава спокойна сутрин.
Усмихнах се на мисълта, че винаги монетата има две страни. Само трябва да ги забележиш, да ги осъзнаеш. Да разбереш че си щастлив с това което имаш. Самият факт, че си жив на тази земя, че се будиш сутрин, че има хора които те обичат и милеят за теб...ти имаш най-важното. Оттам нататък дори и да не постигнеш всичко за което мечтаеш; дори да не достигнеш върховете, които виждаш в копнежите си, какво от това? Щастието наистина е в малките неща, във взаимоотношенията които градите с най-близките си хора и с приятелите си. Не е нужно да си мъдрец, за да го разбереш. Сърцето го усеща.